05/03/2024
УЖАСНА ВЕСТ: НАПУСНА НИ ЛЕГЕНДАТА
НА БЪЛГАРСКИЯ АВТОМОБИЛЕН СПОРТ,
СТАРОЗАГОРСКИЯ РИЦАР ГЕОРГИ ПЕТРОВ
от Страшо Димов
ЧЕРНА ВЕСТ за автомобилизма в България - 16 дни, след като отбеляза своята 77-а годишнина, старозагорският рицар в ралитата и една от легендите на бензиновите състезания у нас – Георги Петров, замина Загоре.
Така старата гвардия от състезатели, намаля с един от своите най-ярки и неповторими представители, един от онези състезатели, с които са свързани най-силните, златните години на автомобилизма у нас. А незабравимият старозагорски екипаж и верният му до последно навигатор Иван Тонев остана без пилота си.
Жоро Петров наистина беше не само изключителен спортист! Напусна ни един невероятен човек, личност, името на която остави силно видима българска следа в европейските ралита през 90-те години. Но в същото време, вече свалил каската, вдигна равнището спорта и в Стара Загора, и в страната така високо, че да заслужи престижното държавно признание с президентското отличие „За заслуги и изключителния принос в развитие на физическото възпитание и спорта.“
За шампион, който си е извоювал такава почит, Жоро беше с вроденото поведението на истински рицар – скромен и земен.
„Сега, когато съм сред зрителите – може и да не повярваш,- но най-много се радвам на тези, младите, които сега са по трасетата. Аз съм оптимист, ще бъдат много по-бързи от нас. И не е заради автомобилите, тези млади имат много повече заряд в себе си“. Това ми каза в откроен разговор, не като пилот на един вестникар, а като на приятел който цени, в навечерието на една от пистите „Стара Загора“. И никога не пропускаше, когато всяка година на 18 февруари му звънях за да го поздравя с рождения ден, да не отбележи: „Гледаш ги [младите], помниш какво бъдеще им предричах?“
Без каквото и да е съмнение десетте титли – 7 от националния шампионат по рали (неподобрен рекорд от пет последователни „корони“ между 1992 и 1996 г.!), 3 в планинските изкачвания и десетте първи места като „Автомобилист на годината“, няма как да не са повод за огромна спортна гордост.
Но със сигурност Георги Петров най-много е изпитвал гордост и удовлетворение от това, за колко от младите българи той се бе превърнал в истински идол и на колко от тях бе пренесъл бензиновата спортна „зараза“ на автомобилизма.
Сбогом, приятелю!
Твоята загуба е непрежалима!
Светъл да е пътят ти Загоре.
