15/11/2023
"— Опак жена си ти, Янице! Път да нема ще си проправиш.
Хляб и сол да имаш пак ще си сита. За друго нема да питаш.
Любов да немаш, тебе си ще обичаш. Цветята дека поливаш, ще обичаш и пак ще обичаш.
От четири стени дом правиш. Подлеца на мястото слагаш.
По гръб не падаш. И като няма какво да кажеш. Мълчиш.
Като оная яма там на къра мълчиш.Тъмна потъмнела.
— Ти, що сега с мен се разправяш?
— Янице, гледам те аз. От далеко те гледам.Че кой пристъпи към тебе все си го подгонила. Душа ми те жадува. Моя да си.
У мене да възпиташ навик да любя и с желание да се прибирам дома.
Очи ми греят кога на улица излезеш и все бързаш.
Колко пъти все се надам да ме поздравиш и ти извръщаш глава. Гониш дела, час гониш.
А я моето време искам да е до тебе веке.
Деца да ми чуваш. Внуци да гледаме.
Белите ти коси да милвам язе. Последна да си ми.
Уют да ми създадеш. Безкрай да ми донесеш.
Вратницата ми да не е зейнала повеке.
Китка нема да ти крадна. И на прозореца нема да чакам от долу . Сама ке додеш. Жена да ми станеш.
Знам я. Все дириш под вола теле. Ако не е твоята, ще стане твоята. Ама моя да си.
Толкова време съм чакал.Още ще чакам.
Саминка да си додеш.
Я требваше да ти кажа тия неща.Че вечер като легна усмивка дека съм ти откраднал скришом, ми е пред лице. И не заспивам. На небето се рея като птичка.
И ти до мене-моята птичка.
— Яно, едно на ум си имай. Ще те чакам.
Кога най ти се неще некъде да си и кога немаш на кого да кажеш какво ти е.
Ела си при мене, Яно !
Безкрайност да си ми !
Иси Ив
