08/03/2024
"Както повечето жени в моя квартал, напуснах училище, когато бях в десети клас. Имах чувството, че животът ми е спрял точно когато очакваш да започне. Не можех да се доверя на себе си, че ще отида никъде; трафикът ме плашеше, всичкo сякаш ме нараняваше, а на мен ми липсваше увереност да се изправя пред света. Но за щастие, сред мрака, случайността ме отведе до фондация "Азад", където се научих да шофирам.
Пътят, който преди беше източник на страх, се превърна в метафора за моето пътуване към себеоткриването. Сега мога да отстоявам себе си. Докато работех в канадското посолство, изпитвах страхопочитание към начина, по който работниците смятаха карането на камион - професията си за свещен, уважаван и личен избор, който с нетърпение прегръщаха. Тук осъзнах, че погледът ми към професията ми е личен избор. Реших да стана шофьор на камион и след като можех да командвам четириколка, предавките на живота ми най-накрая попаднаха и в моя контрол. Бях щастлива да бъда финансово независима и да осигурявам близките си, но ме направи по-щастлива да бъда включена в дискусии, където моето мнение и аз бяхме активно търсени и уважавани от семейството ми."
