08/04/2026
Анализ: Украйна 2022г. vs Иран 2026г. --> Чети по-долу 👇
Настоящият #конфликт в Близкия изток има коренно различен икономически профил от войната през 2022 г. Докато тогава светът беше изправен пред дефицит на предлагането, днес сме свидетели на шок в производствената себестойност.
1. Прекъсване на доставките vs. Повишаване на разходите
През 2022 г. пазарната паника беше оправдана: Черноморският басейн осигурява близо 45% от световния износ на #пшеница (90 млн. тона от общо 200 млн. тона) и половината от световното производство на #слънчоглед (35 млн. тона от общо 70 млн. тона). Блокадата на Босфора тогава означаваше физическа липса на #суровина, което доведе до експлозия в #цените.
В сегашната ситуация около #Иран, от чисто аграрна гледна точка, предлагането не е застрашено. Държавите от Персийския залив са нетни вносители, а не износители на зърно. Проблемът тук е енергиен: намаленото предлагане на #нефт и газ автоматично оскъпява всеки етап от производствената верига - от торовете до частите и горивата.
2. Логистиката като "ценообразуващ абсорбатор"
Дори ако крайните цени при големите вносители се покачат, този ръст няма да достигне до фермера. Целият потенциален марж ще бъде погълнат от драстично поскъпналия морски и сухопътен транспорт. В крайна сметка производителите ще се изправят пред парадокса на по-скъпа продукция в Алжир, която обаче им носи по-ниска цена от място.
3. Спецификата при маслодайните култури
Тук се очаква по-осезаема динамика, но с предвидим "таван". Държави като Малайзия, Индонезия и Тайланд ще реагират на скъпия петрол чрез увеличаване на задължителните ставки за биодизела и ограничаване на експорта на палмово масло.
Това ще създаде дефицит на растителни масла и ще вдигне цените на олеата, но отново - огромните разходи за преработка и транспорт ще изядат голяма част от добавената стойност за първичния производител.
Заключение:📍
Нефтено-енергийният шок в облагодетелства единствено енергийните гиганти, докато за останалите сектори - и особено за земеделието - той е източник на стагфлация.
---
Analysis: Ukraine 2022 vs. Iran 2026 → Read below 👇
The current in the Middle East has a fundamentally different economic profile compared to the war in 2022. Back then, the world faced a supply shortage. Today, we are witnessing a shock in production costs.
1. Supply disruption vs. inflation
In 2022, market panic was justified: the Black Sea region accounted for nearly 45% of global exports (90 million tons out of 200 million) and half of the world’s production (35 million tons out of 70 million). The blockade effectively meant a physical shortage of , leading to a price explosion.
In the current situation around , from an agricultural perspective, supply is not under threat. Gulf countries are net importers, not exporters of grain. The issue is energy: reduced availability of and gas automatically increases costs across the entire production chain - from fertilizers to machinery and fuel.
2. Logistics as a “price absorber”
Even if final rise in major importing countries, this increase will not reach the farmer. The entire potential margin will be absorbed by sharply higher transport costs - both maritime and inland. As a result, producers face a paradox: higher prices in destination (e.g. Algeria), but lower farmgate returns.
3. The oilseed factor
Here, we expect more visible movement - but with a predictable ceiling. Countries like Malaysia, Indonesia, and Thailand will respond to higher oil prices by increasing biodiesel mandates and restricting palm oil exports.
This will create a shortage in vegetable oils and push prices higher. However, again, increased processing and logistics costs will absorb much of the added value for primary producers.
Conclusion: 📍
The energy shock benefits only the major energy players, while for most sectors - especially agriculture - it becomes a source of stagflation.
