29/04/2026
Чао Мароко, здравей София!🇲🇦🤩
Ден 15-17:
Последният ден за разходка с ямашките настъпи. 🏍️🥺Имахме известни размисли дали да атакуваме прохода Tizi n' Test или да кривнем покрай океана и оттам в ниските части на Атлас. Везните наклониха да е високо в подножието на Toubkal с надеждата, че ни очакват незабравими гледки за последно в Атлас. Изпитвахме лека умора и бяхме единодушни, че мароканското приключение настъпва в точния момент. Гмурнахме се в трафика на Taroudant из тесните сукаци и като истински туристи направихме обиколка около по- известните забележителности, но с моторите, колкото да се отбележим. 🫣Изчетохме куп хвалебствени писания за Малкия Маракеш, но уви ние хич не ги споделяме.🤭
Тръгвайки ме връхлетя някакъв вирус, който ме изведе извън “релси”. Безконечно кихане, сополяване и за капак температура. 🤧🥴Задрапахме по стръмните хълмове на прохода и засега не оставах особено впечатлена от видяното, нищо толкова wow. 🧐 Ремонтните дейности по прохода, за които се бяхме информирали предварително, че са тип кърпим дупки се оказа противно на очакванията ни. Сериозни реконструктивни дейности по разширяване на пътя и изграждане на нови трасета, които бяха превърнали пътя в истински прашен и кален офроуд път. Сблъскахме се със ситуации, в които аха за малко да ни затрият на пътя в резултат на срутване от камъни, защото строителните работници са в състояние на нирвана и нехаят за каквото и да било. Нон стоп ги благославях, а както ми беше лошо, съвсем бях подпалила. 😂Георгиев, не смее да гъкне, че както съм се разгорещила ще го отнесе без вина виновен. От време на време се чуваше по радио точката “Игнатова, как си? Добре ли си?” , “Оххх карай да се свършва, че толкова ми е зле. Нервно ми е и съм на ръба да утрепя някои и*иот работник, преди да ни затрият те.”
Издрапахме до превала на прохода на 2100 м.над.височина. Гледам, гледам… Уффф май трябваше да се поплацикаме край океана и да ядем морски дарове. А ние, на високо да сме, серпентини, фиби, папионки… дръж ми шапката. Успокоих леко нервната система в момента, в който видях ръчно издялканата каменна фигурка на магаре със самар. Ей го моето магаре, което го търсих дни наред. Съвсем приповдигнах духа при вида на вкусният омлет и маслини.🤩 Сече съм дзен със себе си и именно в този миг се чува гръмка и сочна сръбска псувня, благославяща няколко поколения на кралското семейство в Мароко, барабар с целия народ. Тръшкане и арогантно парадиране на сръбската мото дружинка какъв бил пътя, ама как едвам карали, ама колко им били мръсни моторите, дрехите… да ги ожали човек. Като не е по вкуса и възможностите се обръщате и сменяте маршрута. Ей, на ръба бях да им отговоря в техен стил, да ги шашна малко, но Георгиев ме сръчка с поглед… не си заслужава. Прав си.
Маракеш ми се виждаше мираж. Времето за пристигане стремглаво се проточваше. Изпитах леко притеснение, защото трябваше да върнем моторите в уговорения час. Очите ми плуваха от високата температура и тялото ме предаваше. Често ни спираха, за да разчистят пътя от камъните, което за минути предизвикваше струпване на коли и мотори. Момента, в който дадат знак за разрешено преминаване едновременно се втурва целият трафик и купона по оцеляване започва. 😂
Стъпихме на асфал и газ към Маракеш. Покрай сами пътя лъкатушат калните води на река, край която местните си правят пикник. Цъкахме с езици как са превърнали в мизерия, иначе красивата природа.🤢
Успяхме в уговорения час да върнем ямашките. “Игнатова, усмихни се!”. Едвам, едвам направих усмихната гримаса за снимка.
Изпитах огромно облекчение щом пристигнахме в риада. В 21:30 припаднах в леглото след бърза вечеря и куп лекарства.
Yes, baby! I’m okay! 💪☀️Тежка бе нощта, но сутринта се събудих преродена!
Посветихме ден и половина на Маракеш, с посещение на Bahia Palace. Изгубихме се из шумните и екзотични сукаци в търсене на скрити галерии и ателиета за ръчно изработени подаръци за близките.
Обиколихме куп банкови офиси, за да сменим скъсана банкнота, но уви неуспешно. Е, сега си имаме дирхам за спомен. 🤭
Чудесен финал на мароканското пътешествие! ☺️🇲🇦
Отметнах още една мечтана дестинация за пътешествие с мотор и сега погледа ми е насочен към следващата. Вече се кроят планове, но да видим накъде ще задуха вятърът.🏍️📸😎☀️