10/11/2021
Часът е 5 сутринта 📝🚛
Часът е 5 сутринта. Ставам, измивам се обличам се и запалвам камиона. Работният ми ден току-що започна, а ти все още спиш. Часът е 10, вече разтоварвам, ти пиеш първото си кафе в офиса. Стана обяд и съм на път за товарният адрес, вкусен ли ти е обяда с колегите ти? Вече е 15ч, аз натоварих и сега ще хапна нещо набързо, ти може би пиеш следобедното си кафе? Неусетно стана 17ч, трафикът е ужасен и ми яде от часовете, добре поне, че твоят работен ден свърши и се прибираш вкъщи. В 19ч трафикът се поуспокои и започвам да си търся място за паркинг, вкусна ли е вечерята у вас? В 20ч точно преди края на 15-часовият ми работен ден успях да си намеря едно местенце за пауза и сега ще се измия, ще хапна набързо и лягам, а на теб удобно ли ти е на дивана пред телевизора? Затварям очи и целият ми ден минава като на лента. Мисля, че се почувствах обиден на този германец, където разтоварвах сутринта. Вярно е, че закъснях с 10 мин заради задръстване и когато отидох във фирмата, ме изгледа сякаш съм от България. Е прав си е човека, българин съм, затова и не им разбирам много езика. Може би и затова контактува с мене само с 1-2 думи и си мисли, че колкото по-силно ги каже ще го разбера по-добре. Започваме с „Вартен”, после минаваме през „Шнеле”, следва „Нихтс гут”, последвано от „Шайсе”, накрая „Капут” и „Чус”. Абе няма по-хубав език от българския. Ей го, като си взех телефона от кабината и ми звъннаха от офиса в България всичко им разбрах – „Айде бе колега, 3 пъти те търся, казал съм ти телефона винаги с тебе, разтовари ли, защо се бавиш, да няма проблем, подпечатаха ли CMR-то?” Ето - всичко им разбирам на тез хора, само едно не мога – защо никога не питат – добре ли си, умори ли се, успя ли да ядеш, студено ли ти е? Тръгвай вика, че на другия адрес цялата фирма те чакат да натовариш. Последният път като чух тези думи и успях да отида на адреса се оказа, че стоката не е готова и ме оставиха за другия ден. Айде ще бързам ама до първото задръстване. Попаднеш ли в „щау” няма спасение. От друга страна може би е по-добре. Така ще имам време да си отворя един буркан с боб и да хапна. Междувременно се сетих откъде ми е така подут корема. Може би трябваше да си сипя малко мастика да убие киселините, ама добре че не го направих, че после пак ше кажат, че шофьорите на камиони много пием. И го казват точно тези, които карат превозно средство 4 пъти по-малко и 40 пъти по-леко от моето и тези, които като влизат и излизат от кръгово не ги знаеш къде отиват, защото ги мързи да си пуснат мигачите. И после – „Да спрем камионите убийци” „По-строги санкции за шофьорите на камиони” „Започват проверки на камионите”. Но не им се сърдя, защото не знаят какво е да си шофьор на камион. Ако ги попитам: Готови ли сте да оставите семейство и приятели и да тръгнете в неделя в 3ч вечерта на път без да знаете дали ще се върнете отново? Зависело било от парите... Вярно е, че печеля повече пари от нормалните хора, но ако се върнете в началото на разказа ми ще разберете защо. Върша тази работа, защото тече във вените ми и харесвам професията, колкото и да е странно за някои. Нещо стана студено в тая кабина, сигурно пак печката е отказала, но ще я видя утре. Лека нощ 🌃🚛
