27/02/2026
Както вече споменахме, Oak Alley е историческо място с не много приятно минало. Първоначално плантацията се е казвала Bon Séjour и е създадена с цел отглеждането на захарна тръстика. Била собственост на французина Valcour Aime, известен като Царя на захарта. По онова време той бил може би най-богатият в Юга, като вероятно, вследствие на интереси, разменил имота за друг, преотстъпвайки го на съпруга на сестра си и оттогава, 1836-та, плантацията се управлявала от семейство Роман – Jacques and Selena. На всички портрети в къщата двамата изглеждат красиви и величествени. Зад тази чудесна фасада стоят много поробени чернокожи, купени, за да издигнат къщата, която днес дреме в имота, заобиколена от красиви градини и огромни, стари дъбове с невероятни размери, строени в редица по продължение на всички алеи. И имението, и градините, и самата плантация са поддържани в продължение на дълги години от роби, които в по-голямата част от жизнения си път са живели в ужасни условия и само понякога са успявали да си откраднат мигове спокойствие и възможността да се почувстват като хора.
Един от тези хора бил истински майстор. Казвал се Antoine и отговарял за градината и облагородяването на сортовете. Той успява да ашлайдиса pecan tree така, че да дава орехи, които да могат да се счупят лесно с голи ръце. По-късно този сорт дърво печели първа награда във Филаделфия, а за времето си pecan-ът е и доста добър източник на доход в Луизиана.
След смъртта на Jacques жена му и синът му правят опит да задържат плантацията, но поради липса на бизнес умения и побеждаването на робовладелството те банкрутират и натрупват дълг.
Следващите собственици също не успяват да се справят и така, на по-късен етап, имотът се превръща в исторически център с публичен достъп.
Днес се радва на голяма посещаемост, добре развита база с информационни табели, магазинче за сувенири и местна захар, както и на тур, провеждан на всеки 20 минути, с много информация за живота през онова далечно време.
След като разгледахме всичко, изпуснахме един тур и изчакахме следващия. Решихме, че ще пийнем кафе и ще хапнем в магазинчето. Отвън имаше масички с много слънце и тишина. Насладихме се на 20 минути спокойствие, хапвайки захарно блокче. Изпихме си кафето, взехме покупките си – каджун подправки, ликьори, магнити… и се качихме в колата, потегляйки към Хюстън.
#САЩ #ИсторическиМеста #Пътешествие
